автор: roza1

Кой кара очите да плачат?
Кой хваща гърлото и стиска
докато сълзите изцеди?
Кой човърка дълбоко в душата
и бърка коктейли от тъги?
Кой опива ни с жалка надежда?
КОЙ? И къде, за Бога, е тя?
Кой ни слага бяло в косите
и ни залъгва, че било сняг?
Кой лъжец, или може би враг?
Кой твърди, че живота ще свърши?
Кой ни плаши с черния мрак?
Аз не вярвам!
Да плача...
Но на никого не съм враг!
И обичам живота,
и го ръся със сълзи, само
защото искам да бъде
свеж като цвете и млад.

10.08.2004