Младостта ми неусетно си замина.
Без драми , излишен фалш и суета.
След нея философски се замислих
дали да я догоня и я спра.
Покрай мен тогава важно мина
в каляска , натруфена в злато,
мъдрата ми средна възраст,
и ехидно смигна ми с око.
Докато зяпнала я гледах
чух звън от велосипед.
На него-весела старица с галоши
играчка-катедрала тикаше отпред.