Аз съм волна... Но винаги зная -
моят корен - до стария дъб -
в твоя пъп е, дивна Българийо,
моя майко - в радост и скръб.
И до днес не ламтя за чужбина
да пътувам с модерен експрес...
Но жадувам стократно, Родино,
да ми пее родопският лес.
Да ме вика пшеничният залез!
Да ми шепне сребристият сняг -
за дедите ми - огън наклали
и разпуснали в теб конски впряг.
Да говоря с шумящото жито
и със ручея - хладен и свеж...
Всички радости в теб да изпитам!
С теб да слея живот и копнеж.
И когато във зрялата есен,
с поглед сетен през теб прелетя,
опрости греховете ми с песен,
дай ми сили, Родино, в смъртта...