автор: joy_angels

Не искам черен шоколад, Жоао –
достатъчна ми е лакираната кожа
на хълбоците и на гърдите ти –
извивките на бронзова скала,
която в страст танцува капоейра;
пред мен –
парченца брегове,
забавни духчета и водопади
наместват се
в мозайката от памет
и аз уча тук езика на насладите;
ако има нещо меко тази вечер,
това определено са краката ми,
защото твърд е и цигареният дим,
и черното кафе във чашата,
която пия в ъгъла на залеза,
докато ти в кръга си капоейра;
не искам друго – танцът да не свършва,
а свърши ли – деца от тебе искам,
така ще имам твоят танц завинаги
в парченца богове.

Не искам черен шоколад, Жоао.