автор: lips_of_angel

Знаеш ли-липсват очите ти.
И нисък е някак тавана.
Сякаш нещо притиска гърдите ми.
Давам всичко да дишам в замяна.

Тази улица някак е къса
и няма място да тичам към себе си.
Звук от китара се носи до късно,
а пък струните драскат ръцете ми.

И вали.Тази бездна небето
ме поглъща.И няма спасение.
Тича в мен,зачервено,детето.
А площадите плачат ранени.

Тази малка кутия от истини
ме притиска.И ставам Алиса.
Все по-мъничка.Бягат ми мислите-
зажаднели калинки за изгрева.

Зажаднели калинки за пориви
и за слънце,което не пари.
Тебе търсят.И чакат за полети,
тънкокрили и нежни.Мечтани.