Тази приказка ме е създала.
Чета и не зная края и.
В тази магьозна омая,
с мирис тръпчив на сбъдване,
светът покрай мен ухае
на мускус, любов и стъмване.
Здрач аромата има
и ароматен здрача е,
щом е прегърнал трима,
време за разказвача е.
Време е да изсветлее
приказката от тъмното.
Поисках да се люлея
на пролетна люлка, сбъднато.
Пълна с вълшебство приказка.
Аз ли съм я разказвала?
Просто живея.Истинска.
С много любов.Заразно е.