автор: kasiana

Защо се вмъкна в моя мир неканен
и с вълчи нрав жестоко ме рани?!
Танцуваше с планети Касиана,
садеше радост в тихите си дни...

И нощите и бяха нежнобели,
пронизани от светлини...
Дори и в болката вървеше смело,
разтворила безкрайни далнини...

Сега се скита в горските поляни-
забравниче да набере...
С дъха му да забрави Касиана
дори че трябва да умре.