автор: Atavism

В един дъждовен ден
случайно срещнах теб.
И без да те познавам
ти изпълни моя мироглед.
В този мрачен ден
се влюбих в кестенявата коса,
блузката ти синя, лицето
греещо в дъжда.
В ръцете си държеше
самотен пъстър слънчоглед,
който бе насочен към небето,
като изпълнен със тъга копнеж.
Изведнъж това изгуби смисъл.
Виждах само твоето лице.
Така и не разбрах
как към теб пътя ми пое.
А ти седеше тихо
и някой чакаше сама.
Приближих се и усетих
тъга изгубена в дъжда.
Заговорих те небрежно,
а ти дори не каза: „Спри!”
И ето че след малко
споделях своите мечти.
Така на прага на нощта
между нас роди се любовта.
В мрака на града изгря
ново слънце във дъжда.