За козунакът няма да ти пиша,
привкусът му за жалост ми горчи,
дори и в тези истински минути,
когато сме преминали на Ти .
Яйцата непременно боядисах,
за майка му, за топлият баща
от който съм откраднала очите
с който не успях да премълча
пред тебе всяка моя късна мисъл
оставила до празника следа
та вече ми е трънено, но чисто
изписвайки до твоята душа.
И някъде камбаната заудря
със ритъма на твоето сърце,
и виждам вече само пеперуди
над чуждото, но пролетно небе.