автор: roza1

Седни до мен.
Нека те погледам...
Косата докосни с онзи жест,
който не искам да забравя.
Вдигни очи, без това вали -
сълзите ще се гмурнат в дъжда.
Усмивките с измама облечи,
за да изглеждат по-истински.
Различни са, личи че ги боли.
Има време да се излекуваме
от страстите на любовта.
Със спомените как ще живеем!?
От тях дълго ще горчи, ще боли.
Моля те, скъпи!
Вземи лопата и ги зарови!

10.08.2004