автор: felisia

И ти , като живота си изменчив
и сменяш фазите си без умора
засрами даже и луната
около себе си обърка хората.
И ми е трудно да те оправдавам
и ме боли , че няма път към тебе
до смърт съм уморена да гадая
дали за малко си ме носил във сърцето.
Или пък бях удобната играчка,
която много бързо ти омръзна,
като хлапак разпънал смело прашка
крилете ми побърза да прекършиш.
А аз до днес не спрях да те обичам
и тихичко сърцето ми нашепва,
че си добър и всъщност ти си птичето,
което е ранено много тежко.
И бих се грижила с крилете изпочупени
да имаш свобода , небе и полет,
а във замяна щеше да ми стига
да ми отронваш перушинка всяка пролет,
която вместо тебе да ме гали,
та да не ме боли така от липсата
да събера достатъчно пера,
и да си дам отново шанс за литна.