И знам, не ще се никога наситя
на тази горда синева,
която като знаме е развита,
Българийо, над твоята глава.
Защото в нея светят отразени
хилядолетните звезди на моя род,
завет оставили: „Не падай на колени,
пред враг, за да не станеш скот!”
Защото в нея връх до връх опира
на своя вечен пост, Балкана.
Защото в нея Ботев се е взирал,
в душата със кървяща рана…
И знам, не ще се никога наситя
на гордата ти синева.
Със саблен връх резни очите ми,
ако за миг ти изменя!