автор: lips_of_angel

Преди да се разкъса на парчета
краткото,като минута утро,
две птици галеха с крилете си небето
и думите умираха безмълвно.

Ръцете ми са празни раковини.
Моретата ми взеха дните.
А аз редя безкрайни пирамиди,
но нямам сили слънцето да стигна.

Мълча.И явно ми е тихо,
когато те рисувам по прозореца.
По покривите чакат керемиди
и щьркели,приличащи на хора.

А нещо в мен навярно си отива.
Ушите ми са кухи ръковини.
И няма как до тебе да достигна.
Дърветата изпращат тъжна зима..

Навярно ми е хладно без причина
и сълзите напомнят водопади.
Но как да те намеря-прошепни ми.
И аз ще се затичам.Да те хвана.