автор: kasiana

В обектива на очите ми
светът завинаги остава –
кадър след кадър…

Незнайно как, защо, кога
мишката на спомена
ще ги отвори.

Ще грейне нечие лице,
под сянката на кестен
разцъфтял…

Ще литне чичопей по ранина
към ручей горски
в летен ден…

Едно забързано дете
училищния двор ще прекоси
наесен…

А Зимата, увита в скреж,
ще хвърля шепи сняг
на всеки праг…

Така до оня неочакван ден,
когато мишката ще щракне
за последно,

когато обективът на очите ми
под клепките ще се затвори
кротко…

И ято образи от мен ще излетят
към неизвестното… Невидими,
за видимия свят.