автор: kasiana

Под лозницата зелена
с грозд в ръцете,
сред цветята –

милиметър от земята-

аз живея и се смея,
тичам палаво по нея,
като мравка неуморна…

И светът е розав, морав,

слънчев, пурпурен и лунен –
млад и влюбен, и разлюбен,
дъждоносен, сенокосен –

кръстен, винаги възкръсващ
в песен, в мъж или жена…

Като Божа светлина.