автор: ma_gi

Ето още един от Разпетите петъци
и на кръста -
самотно, изранено сърце.
Колко много по три пъти,
без да искам,
отрекох се.
И от страх, и от болка,
всичко свято проклех...
Първа камъка хвърлих
и измих си ръцете.
Тайно,
сребърниците преброих
и подирих през стръмното
друга вярна пътека...
Дълго търсих и лутах се,
ала път не открих...

Бях със двете Марии
обляна във сЪлзи,
с трескав поглед те следвах
през дългия път
и се молех на Господ:
"Прибери го по-бързо!
Избави го, о, Боже,
от човешкия съд!"

И когато гласът ти
достигна до мене,
святата истина да възвести,
аз повярвах.
И тръгнах към Него смирена
по Великден да сбъдна
всички твои мечти.