автор: apostolicia

Е, това вече преля чашата! Ма какво си въбразява той – че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да й обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „ще се измъкнеш ли да те заведа на едно приятно място, съкровище?” Поне телефонът да си беше намалил, гадът му с гад! Гневът изби на червени петънца по лицето й, докато яростно търкаше стъклото. Винаги, когато беше бясна, миеше прозорците.
Защо, бе, Боже?! Ми след двайсет години е нормално да поостарееш, да не си свежа като цветенце, да те познава до последното косъмче, да си му втръснала. Ма той какво си мисли? Да не би да не е остарял, нима е свеж като цветенце и тя не го познава до втръсване? И кво? Харесва си го и такъв.
Ама така е то! По света хората, като се сдобият с повечко пари, водят семейството си на почивка, че да го заздравят. Българинът, като види повече пари, си намира любовница.
Двайсет години наравно с него. Той все беше болнав, все неща му имаше, тя се разправяше с всичко. Къща построиха, дете отгледаха... И синът прати на село при свекървата, вместо да го остави през ваканцията при нея, хем знаеше, че си е взела отпуск за Великден, че да прекара повече време с момчето. Какъв зор имаше да го праща при баба му? Страх го е, мръсникът ниеден! Страх го е детето да не разбере, затова гледа да го отдалечи. Нали му е баща, нали трябва да му е пример. Страх го е, затова го прати при майка си.
А сега: „Викат ме от службата” – дрън-дрън!
Ма тя ще му отмъсти. О, как ще му го върне! Няма да остави нещата така! Тутакси се отказа от миенето на прозореца и се зае с изисканото отмъщение по китайски. Първо се приведе в изряден вид – щеше да му даде да се разбере. После купи цветя и приготви свещи. Търсеше някаква причина за вечеря на свещи и изведнъж й хрумна, че точно на този ден имаха годишнина. Това доналя масло в огъня и тя се зае с удвоени усилия да изпълнява плана си. Състави меню, като по учебник – любими ястия, любим сладкиш, любимо вино. Остави месото полусурово и сипа повечко сол – той не понасяше и двете неща. За себе си приготви само парченце риба, щеше да се оправдае, че е на диета – той и това не понасяше. А сладкишът! Сладкишът приличаше на произведение на изкуството. Но не на сладкарското, а на военното. Мязаше на боеприпас – нещо като противопехотна мина, при това – вече избухнала. Щеше да му го сервира със смутена усмивка и да каже, че няма много добър вид, но пък е вкусен – той и това мразеше. Естествено, че ще е вкусен, след като съставките му са вкусни. Покривката беше изискана, но смачкана – нарочно я намачка, преди да я застеле, свещите вече бяха палени, избра неподходящи чаши, а чиниите бяха от различни сервизи. Купила беше цветя, от които той кихаше, а вазата сложи в центъра на масата – така, че да пречи да се виждат един друг. Трудно щеше да й бъде да запази виновно-наивния си вид през цялата вечер, а не искаше той да забележи злорадите пламъчета в очите й – целият й план би пропаднал. А такова старание вложи да направи така, че всеки детайл да го дразни максимално. За капак беше предвидила да пусне телевизора, беше избрала чалга-концерт за начало, а после „Шоуто на Слави”. Щеше да му скъса нервите окончателно. Ще види той на кого ще изневерява! И ключът даже завъртя така, че да не може сам да си отвори.
Когато звънна, тя се завтече с пресилена радост, но цветята в ръцете му смразиха усмивката й.
- Годишнина, не помниш ли? Хайде, приготвяй се, нямаш представа какво местенце ми показа колежката, ще си изкараме чудесно...