автор: meiia

Гроздето от слънцето е натежало,
а виното във избите ни - отлежало.
Старата тъга е като сок от къпини
и иска отново през мене да мине.
По устните сок от страсти сгъстени,
се стича,и се влива,и ме променя.
Ще измием тъгата с младото вино.
Ще се родим,сякаш не ни е имало.
Ще кипнем във вените на живота.
Ще любим докрай с непозната охота.
И грешките си в миг ще прежалим.
Ще пием спомените си отлежали.
И,когато с кръвта затанцуваме лудо,
ще усетим мига на ставащо чудо.
Ведно със всички небесни нектари
сме вкусили от любовите,млади и стари.
Миналото е виното в сън отлежало.
А настоящето ни-гроздето натежало.
А бъдещето?Спряло на очите ти в синьото.
На устните страстни допира с виното.
На душите за магията на виното жадни.
В пенливо "сега" вечност ще си откраднем.