автор: marcusjunius

Клишето не е израз, който е повтарян много пъти. „Обичам те” е най-добрия пример за това. „Обичам те” никога не е клише, ако наистина обичаш.
Клишета са всички наши думи, които изричаме, без да им даваме от нашия живот. Когато даваш на думите си от своя живот, животът ти не намалява. Животът не е каса бира, компот от сливи или котел с курбан-чорба, независимо какво твърдят мъдреците, дето се наливат в кварталната кръчма. Думите, на които даваш живот, са като пчели-майки – излитат и се връщат с рояк работнички.

Клишета са всички наши думи, които изричаме, без да им даваме от нашия живот. Кухи яйцеклетки, словесни аборти, които вмирисват общуването ни. Абортирането на думи е углавно престъпление срещу Словото, което и да е То.

По цял ден съм престъпник. По цял ден участвам в разговори, в които всички размятаме наоколо абортирали, нищонезначещи думи. Страхуваме се да не би да се разберем правилно. Клишета сред словото няма. Клишетата сме ние.

Вървя по ръба
на добре изгладен панталон.

Вися в пространството
между две глупави реплики.

Мълча, когато не ме питат
за Времето.

Заобиколен съм от магията
на масовата некомуникация.

Разтягам локуми
от вторични нефтопродукти.

Храня бедните
с тези локуми.

Вие ми се свят
като змия около шията.

Залагам на комар
единствения си чифт крила – комарът поне лети към топлината.

Повдигам всички „важни” въпроси
на еректирал член. Ще им отговарям. Ама после.

Ако можех да бъда една дума, щях да искам да бъда пенис, за да оплождам клишетата. Щях да бъда герой срещу престъпността.