автор: alias70

Тази нощ звездите са слепи
и луната тъжно е свела лице,
нейде далече в полето
тъжно скрибуца щурче.
Тази нощ тихо вали –
вятъра вие, като вълче единаче,
а капчука не спира да плаче.
Капка след капка,
Сълза след сълза..., кротко ръми.

В тази капка, малка, нежна, съвършена,
обичта ми цяла ще се побере,
и със нея бавно ще дълбая
каменното ти сърце.
Със любов ще те извая
цялата събрана във една сълза.
Капчица ще бъда малка,
От голямата река!