автор: deisi

Един дъждовен ден софийски...
Една премръзнала жена
Под синия чадър е скрила
Очите, пълни със тъга.

Но изведнъж чадърът литва,
Катурва се за миг небето
И раменете й изчезват
В ръцете силни на момчето.

А облаците се стопяват,
Отстъпват в празничен шпалир,
И две усмивки засияват
Под светлосиния чадър.