автор: gumbert

Към превода на „Евгений Онегин”
1

Какво е преводът? Покрито с похлупак
Блестящо поетическо бълнуване,
Крясъкът на папагал, маймунско бръщолевене,
Безочливо погазване на всички тайни.
О Пушкин, не бъди ти строг към
всички паразити, - че най-маститият от тях
Непростително намери своя път;
По тайнствения ствол пълзейки,
Достигнах аз до корена, и там напих се;
Езикът твой научих наизуст,
А след това отгледах своя кълн,
А той израсна и превърна се
Във трънесто съцветие от прози –
Сестри на твоите сонети – рози.

2

Трептят словата само в свойто отражение, -
Подобно градски светлини,
Танцуват, скриват се и пак проблясват,
По огледалната повърхност на реката тъмна.
Поете! Подобно спътник неуморен,
Аз все се мая с обецата на Татяна,
И неотлъчно с мен е твоят мил чудак.
По стъпките неверни на моите колеги
И в плен на твоите съзвучни рими,
Навеки украсили Стих Четвърти на Главата Осма.
Аз съчетах покоя поетичен с жар научна –
И лепнах ги на паметника, от теб
във стихове издигнат.




Владимир Набоков. К переводу "Евгения Онегина"

1



Что перевод? Прикрытый крышкой
Блистательный поэта бред,
Крик попугая, треп мартышки
И грубо попранный секрет.
О Пушкин, строгость к паразитам
Прибереги,-- из них маститый
Путь непростительный нашел;
Таинственный исползав ствол,
Достиг я корня, напитался;
Язык твой зная назубок,
Взрастил затем я свой росток,
Который рос и превращался
В соцветие тернистых проз--
Сестер твоих сонетов-роз.

2

Слова дрожат лишь, отражаясь,--
Как городские огоньки,
Что пляшут, прячась и являясь,
На черном зеркале реки.
Поэт! Твой спутник неустанный,
Ношусь я все с серьгой Татьяны,
И все со мною твой чудак.
Ищу коллег неверный шаг
И нахожусь в плену созвучий,
Что так украсили собой
Четвертый стих Главы Осьмой.
Покой поэтов, пыл научный
Я совместил -- и ляпнул их
На памятник, что ты воздвиг.