автор: Rumir

Те те ка седим и мислим. Ка помислИх – я съм заспал.
И сънуем.
Мноого съм се напил. И требе да одим за риба... сабаалемта...
Ама у баш шес часо требе да събудим Бацето... Оти не е проблем, я стаем цветно и отивам при Бацето. Ама сменил козата, оная дъртата я напрпавил на суджуци. Новата не ме познава... Трае си... Се едно немам часовник. Да идем по други села, да видим колко е часо, че закъснеем... Они заспали там – у Кратунци... само пуяко им се събудил. Тражи мачки. И кучетата лаят. И джанката им се опролетила, бела от секъде... Само да зепее – бела съм бела Юначе. Игликете, по дворовете им бели, жълти, цървени и едни цикламени - най-любовчийските... И травата поникнала, новата , една текава зелена да се изпръпешкаш у нея ти иде, демек да се увъргаляш. Ама с булче. Дека я стар стар , за младИте е това.
Они спат там – у Кратунци , па Кмето им е най- заспал тамока.. Един качамак на госкетата не мое да направи...
А съм намислил на море да одиме. Бацето не се е къпАл от есента, ка беме на Струма още. И сапун немаше. А я от летото – ама това друга тема.

И се сетИх за ГлигорааааА.

Глигор цел живот вОда не е видел оти Овци е пАсъл.. Он вОда не пие. Саде нафта... Оти другар му е тракторо – да го еба....Тракторо де, да го еба. Един верижен трактор има Глигор – една бурма не може да му завърти. Като и на булчето си. Нея - да я еба..., че я видиме да го еба. Демек – не я знам , ама опит пАри не чини.
Един вид – нема девойки дека не дават – има мъжове дека не пипат...
Се фата водопроводнио ключ от другата стрън и си прещипва яйцата. И вика – те иде Великия ден, теквия яйца нема никъде...
И че одиме на море. Я съм с раница. Бацето едвам запали москвето на баба си. Тамън да тръгнеме, он угаснА. Москвичо, де.
- Оно Глигор има магаренце-вика Бацето, па го е кръстИл на тебека -Румен, те сега ми идва мисълта, Румен има ли имен ден, мое па да е на Цветница, та ние с магарето да си празнуеме, я не съм толку учЕн. Че питам Глигор , ама он е учЕн – Бацето един вид контра реплика прави – оти го е срам дека не подкара москвето .

Та...
Тръгаме ние с Бацето ни живи ни умрели за Добролево... без москвето. Оно , имало такова село , бре. На до Враца и на по къмто по- натам. Четиме картата , и карта си купиме – от Мездра.
Искъро – глибок , не мое да фърлиме въдица, па и мътен.
Гладни, жадни , па и требе подарок да носиме на Глигор – рибе , не стае...
- Баце , че се изложиме пред мойо приятел...
- Заеби го – да не е ял цел живот рибета , он има прасе и црън отел, че ни посрешне...
- Мина Зарезан – изпил го е.. – гложди ме нещо..
- Като го е изпил, че черпи на морето...
Па гледам по пъто, верно дрено цъфти яко – ама он най-късно връзуе. Рано сме пошли – начи.
Че изкараме един месец при Глигор, госке че сме му – морето по нанатам...