автор: ki

Отдавна няма пътища назад.
Пресякла ги е тъмната неделя!
И само капки-спомени и грях
въргалят се в студената постеля!
Настръхвам недоказано добра
щом чуя ромон от далечно време.
Забравените седем чудеса
напомнят ми за живото у мене!
Затворена зад хиляди луни,
захвърлена,отречена,далечна
повиках любовта-да ми прости...
...Осъди ме да помня вечно!