автор: apostolicia

Вали. Яростно чука по покрива. Яко ме беше стегнала шапката, та сигурно това е причината да се озова със старата си бричка на този пуст бряг в това полупотопено гробище.
Веднъж имах среща с мъж, когото дълбоко уважавах. Преминал беше стотици километри, за да дойде да си поговорим. Поиска да го заведа на някое интересно място и аз го поведох към най-интересното (според мен) място в региона – потопеното село. Обаче така се бях разтреперала, че забравих къде точно беше отбивката – отдавна са махнати пътните знаци за несъществуващото вече село - и той вероятно си е помислил, че имам ..хм! намерения. Вечерта чистосърдечно си признах гафа, а мъжът ми заяви, че ако някоя патица го заведе на токова скучно място, в знак на презрение даже няма да си поиска... разбирате. Очевидно мъжете са еднакви в това отношение, защото аз също бях презряна, макар че вероятно си е помислил, че...
Въпреки фала обаче, продължавам да смятам, че това е най-интересното място в целия регион.
Язовир „Огоста” се намира югозападно от Монтана. Мегасъоръжение, което в момента нито се използва, нито може да бъде използвано, както трябва. Без да робувам на цифрите, трябва да спомена поне, че максималният му обем е 506 милиона кубически метра вода (обикновено не надхвърля 250-280 милиона от съображения за сигурност), а залятата площ е 23 000 декара. Строителството му продължава от 1958 до 1986 година, когато е пуснат в експлоатация, въпреки че не е напълно завършена инжекционната завеса по левия му скат. Предвиден е за напояване, но не е предвидено раздробяването на селскостопанските земи, запустяването, липсата на адекватно земеделие и сега огромните мощности са практически неизползваеми. Пък и дънните отлагания са с потресаващи концентрации на тежки метали, довлечени от хвостохранилището на Чипровските мини от една от трите реки, които го пълнят – Огоста. Интересното в случая обаче не е техническата характеристика на язовира. Нито хилядите легенди, които се разказват от знайни и незнайни местни и не съвсем местни благолажи за риби-мутанти и изядени от тях деца. Според мен – пълни глупости!
Под водите на язовир „Огоста” са погребани две села – Калиманица и Живовци. Хората са изселени и обезпечени, а бившите им къщи дори не са разрушени, преди водата да ги залее. Ведно с тях са залети даже машините, които са ползвани при строежа, дърветата, нивите – всичко. Гробището на несъществуващото село Живовци също е наполовина под водата. Именно то е моето любимо място в тази част на България. Като всички гробища, е било на хълм. Така част от него е под водата, друга част – на брега в зависимост от нивото на язовира. Зловещо място, свидетел за преходността на нещата. В черквичката дори може да се влезе, когато сезонът е по-сух. Някога тук е сниман един от последните филми на Григор Вачков. Но днес от водата се показва само част от нея и кръстът грозно стърчи от кубето й. А дъждът яростно забива капки и пръска малки фонтанчета около него. Смразяващ кръвта кадър. Потъналата сред разлютените от поройния дъжд води черквица. Злачните, буйно обрасли в зелено брегове. Дървета, прилични на зловещи призраци, чиито корони величествено изплуват от водата, за да търсят възмездие...Тишината тук е потресаваща. Никакъв човешки звук. Може да се чуе полетът на муха, свистенето на птичи крилца, движението на трепетликовите листенца, ударите на дъждовните капки. Цветовете са толкова наситени, че чак очите започват да болят. Ако пък ги наблюдаваш прекалено дълго, всичко започва да се слива в хармония от зелено. В този сезон всичко е болезнено зелено.
Винаги, когато ме стегне шапката, идвам тук. Понякога идваме за риба, потопените гробища са истинска рибарска мечта. Но вече не водя никого, ще ви трябва друг екскурзовод. Ако дойдете, непременно посетете потопеното село, струва си.