автор: papacot

(По Ада Якушева)


Аз те откривам сега на брега на морето.
Зад бурния вятър на моите облачни дни.
Колко от нощите стихнали спираха сутрин сърцето.
Аз те откривам сега,
а ти си отдавна открита.

Аз те откривам сега под стаени вулкани.
Под тъмно небе и зад светли далечни страни.
Нека пустини дълбаят в душата ми жадните рани.
Пия от извора хладен.
И там те откривам, нали?

Аз те откривам сега на брега на сърцето.
И в нощите будни и в тъй закъснелите дни.
Тихо пристъпвам в съня ти по топлия пясък, където
аз те откривам сега,
и ти ме откриваш, нали?

Откривам те в зрялата болка наесен.
Откривам те в краткия пролетен сняг.
Откривам те в морския вятър, понесъл
душата ми зимна към летния бряг.

Откривам те, юлския изгрев запалила.
Откривам те в нощните приливи пак.
Във водния прах, от вълните останал
след твоите стъпки… до другия бряг.