автор: sinner

Когато желанието се спуска по хълма...
Когато вечерта се разпилява в дискретно стенание...
Когато всеки косъм настръхва от воплите на флуидите...
Когато трепериш над наелектризирания въздух...
тогава си човешки грешен...
Тогава ти се иска да си полъх, а цветовете около тебе са преливащи в необятното измерение на фантазията ти...
Тръпнещото очарование на възбудата те кара да се усмихнеш, невидимо за околните, но достатъчно силно, за да те забележат...
Пожелаваш си докосването до небрежно падащия кичур и го преместваш с устни от рамото, върху което се спуска...
Спираш, мълчаливо загледан в треперещия въздух...
Спираш и не ти се тръгва...
Спираш, облягаш се на струята блаженство, бликаща от тялото ти...
Спираш и не мислиш, просто вдишаш от мига...
Вдишаш и се олюляваш, а ти се иска да запазиш равновесие върху оста от порочност...
порочност и очарование ...
грях и блаженство...
Думи... шепот... прах...
Крясък... огън.... гърч след гърч... оргазъм...
Път... и смях...
Плът... блясък... капки...
Вятър...
и...
мълчание... отпуснато... загледано... заспиващо...
прегърнато в целувката на мрака...
тишина...