автор: mamasha

От теб думичка само,
само капка задъхана нежност -
и забравях,
че навън плаче дъждът безнадеждно,
и забравях,
че студ се промъква отново под шала,
че разстилат
мъглите във мрака тежки воали...

Обич, споделена от двама -
и тичах по бляскава лунна пътека,
смълчано,
се сгушваше помежду ни морето,
вятър нощен
върху топли устни поспираше леко,
със звездна магия
поръсваше болките тихи в сърцето.

При мен не остана,
мечтателю дързък, мой Робинзоне.
Сбогува се с мен,
закопнял по далечни несбъднати блянове...
Притихна брегът
и слезе морето полека към хоризонта...
Вятър в платната
и щастливо завръщане, капитане!