Аз не съм красива пеперуда.
Рядък цвят сред флората не съм.
Но душата ми - игрива, дива
ирис е на преддъждовен гръм.
В нея водопадите се вричат
на орлите, литнали над тях;
тича сред иглика Евридика
след Орфея с кръшния си смях.
И залутана без дъх в безкрая
бели мисли на света шепти...
Тя с любов отваря и затваря
раните си - да ги освети.
И когато в нямата си болка
към върхарите повдигне лик-
тя не плаче... Пее и живее,
като предан български войник
11.04.2009 г.