автор: bogpan

О, утрините - със свежеста
на птиците.
Това дете, което скачаше
като на дама
(да не настъпи сенки).
Цъфтежът на далечните бадеми…
И тези диви слънчогледи
на тебе подарявам
(на дланите ми слиза
вятърът).
Думи нищо не значещи
като:
” Стани, Лазаре!”

Господи!
Подарявай Надежди.