автор: LeoBedrosian

Не каза "сбогом"
даже "чао"
Не се обади
добре се скри.

Чакам те в ранните зори.

Отвори ти в сърцето ми
малка рана
остана тя задълго да кърви
Опустоши душата ми!

Не пука ти, нали?

Болезнен спомен
в главата ми върлува.
Безумен въпрос

Къде си? С кой си?
Мира ми не дава!

Не се обаждаш ти…

И хладина и ноемврийски студ
от твоите думи
пак струи:

"Не се обаждай,
не ме заяждай!
Не искам да те виждам аз!"

Добре, бъди щастлива,
бъди все тъй красива,
ще чакам аз
в таз мъртва зима
да чуя твоя зов.

Дано не е като пред ров!

30.11.98 г.