автор: sradev

лекция на проф Тара Понтьо към бутилка от бира.

Колкото и да си пълна - все си празна. Неизпитата бутилка няма алкохол, има само надежда, изпитата бутилка няма алкохол - останал е само спомен.
Не, не вярвай, че нещо струваш. Парите са илюзия не те ли попият моите устни. Но и аз съм илюзия, която те гледа с надежда.
Не ми вярвай, върви по своят път и не се връщай. Гледай с отворени очи света и бъди винаги празна. Помни, че тоя, който иска да те напълни си мечтае да те изпразни. За това и той носи илюзия. Шепа пясък е много по-реална, но дори и тя носи лъжа.
Събери трите светлини и с тях се закачай за другите. Реалните винаги носят някоя свободна светлина.
Не, не пъхай светлините в себе си - те са многократно по-големи от тебе, бъди в тях, за да бъдеш реална. Сменяй светлините и така ще променяш съседите си. Те са лодките, които те носят по Вселената.
Но не търси надежда за вечност. Тя не съществува докато не си платиш цената, а ти нямаш цена. Цената ти е илюзия, която се отразява в чужда светлина.
Не се връщай никъде, защото то е навсякъде. Очаквай го, за да не дойде.
Познай илюзиите си, за да ги избягваш. И помни - избягаш ли от илюзиите и светлините ти изчезват.