автор: rumi

Кръстопът със чешма се издига
с бели камъни - как да не спреш?
Пиеш, пиеш и все не ти стига.
Как ли можеш да й устоиш?

Майстор някога с обич безкрайна
съградил тази чудна чешма.
И вградил той във доба потайна
стройна сянка на дивна мома.

Спрях до нея сред дивата пустош.
Морно тяло дано разхладя.
щом докоснах водата със устни
мигом сянка моминска съзрях.

Тя ме мамеше с приказни устни
и говореше с глас кадифян.
Тя ме молеше пак да я пусна
по широкия свят, невидян.

Ден след ден, нощ след нощ...и години
аз се връщам при тази мома.
Неусетно животът ми мина
на едни кръстопът със чешма.