автор: VECNO

Тази приказка вече ме плаши –
раздува се, набъбва и изпълва дните...
Светът се пренасели с Пепеляшки.
Не остави място за сестрите...
Вълшебниците са със цвят на дефицит.
Но каляските от тикви се роят.
Като под индиго се излюпват принцове.
(А сто от тях не струват просяк!)
Неуют ме стяга в тази приказна възможност...
Знам – всичко свършва в полунощ,
                                            по пълнолуние...
Затуй реших:
заменям стъклена пантофка
за шепа парещ пясък във обувката...