автор: milcho

(Продължение)

..."И много скоро ние, хората,
Луната ще достигнем с кораби!"...
Байрон
Ян Бибиян

Откъде пък сега и Ян Бибиян намеси Милчо, стига с тия детинщини - ще каже някой право-научен-верен колега.
Имам веднага готов отговор: Ами как на Луната без Ян Бибиян?. Това е първият българин и неговият помощник Калчо, които големият български “конструктор” хуманист, писателят Димитър Иванов Стоянов - Елин Пелин, още през 1934 г. дръзва да изпрати там.

Ян Бибян на Луната е първият български фантастичен роман, възпитал в космическо приключенски дух поколения български деца. Не е трудно да открием в Ян-Бибияновата история картини от живота на действителния ракетен конструктор, българския американец Иван Ночев, а и на Петър Петров и Джери Джорданофф. Не ми е известно дали Елин Пелин ги е познавал лично, но не може да не е чувал за първия български самолет “Йорданов-1” и за фронтовите авиаторски подвизи на Асен Йорданов.
Не е ясно колко са заимствани героите на Елин Пелин – Ян Бибиян, Калчо и Майстор Франц, от тези на Сирано де Бержерак, Жул Верн, Едгар Алън По и лорд Байрон, който пее:

...И много скоро ние, хората,
Луната ще достигнем с кораби!...

Ясно е обаче, че тези паралели са плод на хуманистичния и писателски гений на българина Елин Пелин. Мога да допълня лично, че аз самият бях значително повлиян от историята на Ян Бибиян и я приемах като една истинска българска народно-научна приказка, без да обръщам внимание на автора.
Може би и затова се пъчехме с Петко Праматаров, моя приятел от дете, още от детската градина на ул. Стрешер в София, че ще станем аероинженери. Но не би: той стана плазмен физик, а аз астроном.

Доста по-късно, гледайки летните звезди над родното село на баща ми и следейки бипланите - самолетите на селскостопанската авиация, които кацаха на импровизираното летище, построено на нашата бивша нива Челаница, близо до г. Брезник, аз прониквах в света на Елин Пелин. “Звездите могат и да падат, и да се бият - особено лятно време”, така казваха лелите ми Аника и Дана. Но аз вече бях прочел достатъчно за звездите и знаех, че тези, които падат, са метеори и метеорити и не са звезди, а небесни камъни. 25 кг такива лунни камъни донесоха Нийл и Бъз. Те са именно лунни, понеже в тях няма и следа от вода и повърхността им бе набраздена от следи на микрометеорити, които са възможни само на Луната, тъй като тя няма атмосфера. Така че няма никакво съмнение, че са били на Луната.

Тук все пак ми се иска да препоръчам: на този, който се интересува от пътя на съветската космонавтика, да прочете и популярната книга (има я on-line) на Ярослав Голованов “Пътят към Космодрума”, където романтично и патетично са описани фактите и хората в основата на съветските космически успехи (виж http://www.rtc.ru/encyk/bibl/golovanov/doroga/obl-dor.html ).


И така, човекът стъпи на Луната и постигна мечтата, която от векове е терзала непримирими учени, дуелисти, писатели, поети, фантасти и на най-обикновените хора. И както обичаше да повтаря Виктор Амазаспович Амбарцумян, преди хората са гледали надолу в земята, като къртици, и едва когато изправили взор към звездите, са се превърнали в Човеци.

И аз живях в това ракетно лято, и бях щастлив, и съм щастлив, че съдбата отреди да живея тогава.


(Следва ІХ: “Консталейшън: ОРИОН” – “Клипер: Хелий-3” и финала.)


Милчо КИРИЛОВ

София 2009.04.09 05:53 ЕЕТ