автор: milcho

(Продължение)

"Българско, значи висококачествено!"

Девиз от време оно,
или когато според, Валери Петров,
"носехме кимоно" :)

А Джон Ночев пък го е доказал на дело.

Българската следа. “Писта Луна Булгара”

Във всяко велико откритие или събитие е оставил следа и по някой българин. Да не се отплесвам и да декларирам, като някой екзалтиран футболен фен, че “Господ е българин” или пък да се гордеем с Авитохол-Атила, който вероятно води списъка- именник на прабългарските ханове. Много отдавна са били тия събития и може и да не са истина, както се казва в една руска поговорка: “Это было давно и неправда”. Понеже може да стигнем с ирония даже до Александър Македонски – и защо и той да не е българин, ама нали македонците са българи! Та и той значи е такъв. В Охрид едно време един книжар ми твърдеше, че и цар Самуил е македонец и на моя въпрос защо тогава Василий Булгарофигон, е наречен българоубиец, той веднага намери изход: “Ами Василий и той е македонец, щом се е сражавал против българите”. Досущ, като Юрий Долгоруки, изписан по Суздалските черковни пана как сразява тази “нечисть”(сган) българите, за да утвърди Московска Рус. Без шеги или с такива, някои ентусиасти на гениалната “писта булгара” твърдят, че дори някой си въображаем Драган от Охрид (Драхан де Орхеда) участвал с Колумб в откриването на Америка. Нищо, че тези литературни приумици и амбиции за българския произход на Де Орхеда впоследствие бяха опровергани официално от мастити испански историци и дори се заформи почти дипломатически скандал, когато венецуелците (малките венецианци) разбраха, че искаме да им фалшифицираме историята.

Не така стои обаче случаят с откривателя на най-голямото изобретение на 20 век – компютъра – Джон Атанасов. Чист американец, завършил Университета във Флорида, той по военноморска поръчка създава прототипа на съвременния компютър - ABC-компютър (Атанасов-Бери-Компютър). Идеите на Джон Атанасов биват заимствани по-късно при създаването на ЕНИАК (ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer) - компютъра, който до неотдавна се смяташе за първия прототип на съвременните компютри. Дотогава, докогато, окуражаван от проф. Благовест Сендов, Джон Атанасов не подава прошение в един американски съд и молбата му и искът му биват удовлетворени и той е признат официално и първи награден от Роналд Рейгън с новоучредения медал “Американски Гений”.

Споменавам тия неща, понеже имах честта да се запозная лично с Джон Атанасов в имението му в Монровия през 1988 г. Той се гордееше с българския си произход и затова паметникът му сега стои в центъра на София. Питаше ме колко е голям астероидът “Джон Атанасов”, наречен на него и открит от американски астрономи в Роженската обсерватория. Има още много знайни и незнайни българи, които може да намерим по горещата следа на “писта булгара”, но тук става дума за българите, допринесли за първия полет на човек до Луната. И защо споменавам и Джон Винсент Атанасов. Защото какъв полет до Луната без компютър.

Тя, българската следа, в АПОЛО-11 е скромна, но я има! Скромни са нашите истински учени, трудещи се на научния фронт. Досега по една или друга причина нямаме нобелови лауреати и лоби в тия среди. Някои наши учени като физика професор Георги Манев, са били привличани за рецензенти на нобелови лауреати, но уви българи нобелови лауреати няма. Има родени в България, в Русе - например Елиас Канети. Синдромът на дяволите – хайлази и късметлии около българския казан в Пъклото не е единствен, изглежда, но и той допринася за настоящото ни положение, при което, както нямаме никакво лоби, май никога няма да се поздравим с български нобелов лауреат, а само ще се пъчим като Бай Ганьо и ще се тупаме в гърдите, че и “ний сме дали нещо на света ”.

Тогава ние не знаехме, пък и досега още не са оповестени открито архивите на НАСА, криещи факта, че лунният модул и по-точно неговите двигатели са конструирани от великия български изобретател и натурализиран американец John Nochev, Джон (Иван) Ночев! Той е гарантирал издадената заповед за продължаване на полета и кацането на американския “Орел” на Луната, и е казал вероятно на Нийл: “Кацай! -Няма страшно!” Българско – значи висококачествено!
(Майтап бе Уили, ще каже Алф!)

На Иван Стефанов Ночев именно е възложена поръчката на реактивни двигатели на ЛМ (лунният модул) “Орел”, с които осигурява мекото кацане на модула и космонавтите на Луната, а след това и успешното им завръщане. И ония прочути болтове, с които е закрепена кабинката на лунния модул за платформата му, която си стои и до сега на Луната, и които се взривяват за да я освободят и да я оттласнат за да излети Орела обратно към Земята, са негово дело.

Ночев е роден в 1916 г. в Карлово, работил е в известния завод “Арсенал” в Казанлък и на самолетния полигон “Марино поле”. Впоследствие емигрира в САЩ и скоро, благодарение на таланта си, е включен в най-секретни проекти, разработвани в аерокосмическия концерн "Дженерал Дайнамикс корпорейшън". Там той работи заедно Вернер фон Браун и Ото Рудолф като главен проектант на реактивните двигатели по програмата АПОЛО. И досега все още архивите на НАСА за дейността на Ночев са засекретени, но фактът, че когато той умира през 1991 г., трима американски президенти стоят до ковчега му - Рейгън, Картър и Буш-старши, говори много. Какво по-голямо национално признание! И за наша българска гордост.

Освен Ночев и друг българин изобретател също е работил в екипа на фон Браун, по проекта АПОЛО, и по-специално по ракетите САТУРН, с които беше осъществен и полетът до Луната. Това е Петър Димитров Петров от с. Брестовица, Пловдивско. Роден през 1919 г. в семейство на свещеник. Широк е спектърът на неговите интереси - от изобретяваното на дигитален часовник, бързоходни катамарани, мостове и електроцентрали и колко ли още неща, заключени в американските патентни сейфове. След години на пътешествия и работа на четири континента Петров се установява през 1960 г. в Хънтвил, Алабама, и до края на живота си през 2003 г. живее там. Тъй като наблизо се намирал научният център, където са работели най-добрите ракетостроители на САЩ, през 1963 г. Фон Браун, разбрал за неговия талант, го привлича веднага към екипа си по конструирането на ракетите САТУРН. Така че и Петров има принос към Лунната одисея.

Разбира се, голям косвен принос към кацането на първите хора на Луната има и Асен Христов Йорданов, или въздушният ас Джорданофф, на когото аз лично съм фен. Първата причина е много проста: той е възпитаник на Втора мъжка софийска гимназия, която съм завършил и аз. Втората е, че Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, пише за Асен Йорданов или просто “Джери”, както го наричат десетките хиляди американски пилоти, учили се от него на летателно изкуство: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация”.
Само тази оценка е достатъчна името на този велик българин да стои в пантеона на вечната българска слава. http://en.wikipedia.org/wiki/Assen_Jordanoff.

Тук не искам да пея дитирамби за Асен Йорданов. Всеки може да прочете фактите за него и неговите книги за авиацията и в посочения по-горе сайт и за първия български самолет “Ди-плана Йорданов-1”, изобретен от него още като ученик в 7 клас на гимназията и приет от държавна комисия. Наскоро се отбих пак във ІІ мъжка гимназия, ей така тикан от носталгията, но никъде не видях знак за този именит неин възпитаник. В тази култова софийска гимназия, носеща сега името на великия Георги Сава Раковски, няма и знак, че неин възпитаник е Асен Йорданов. Жалко! Но ако кацнете на "Ла Гуардия" в Ню Йорк ще видите портрета му!!!

Асен-Джери Джорданофф умира на 19 октомври 1967 г. на възраст 71 г. и прахът му е разпръснат от самолет над Америка! Само две години след неговата смърт Нийл, един от неговите многобройни ученици, стъпва на Луната.

(следва VІІІ. "Ян Бибиян")


Милчо КИРИЛОВ

София, 2009.04.09 05:38 ЕЕТ