автор: tany

Ни мойти са притиснява, книжката ми още е мираж


Направу ша ви кажа-ни ша стани
ни тоя месиц, ниту някой друг,
ма лошa болис сал инструктура да н фани,
чи ни ша мой ма издържа изобщу друг-
фнизапну спирам, ич ни исприварвам
"ми докога ша карами след таз каруца"
ма пита, а аз натискам съйдинитил, га ни трябва,
и го забравям гату спирам, а колата пуца...
През линиите цепя кат линейка,
завоите ги вземам кату ТИР,
или ша мина чисту на чирвену,
или ша чакам на зилену в пълен мир...
да стани по-зилену...Абе, мъка -
инструктура ша земи да оглушей,
чe иднувреминну натискам с двата крака
и газ, и съйдинитил-Ни са смей
щот да ни сте били по-стока,
сига да ми са прайти-въх, нидей...
Аз барим карам в вярнатъ пусока
/чух за идна, дет питала-наляву дей?/
Тъй карам аз през пишиходци, тревни площи,
кат видя свитуфар, завой-и газ дукрай,
аз тая книжка ша я зема, то са знай,
ма май след часове питдиситина ощи...

Tany