автор: jitanosten

Тя не беше нежна дори.
Тази жена му бе омръзнала почти колкото комунистите. Понякога се питаше дали не е мазохист, за да продължава връзката си с нея. Заради нея бе сменил града, работата, беше се развел и дори остана без апартамент. Заради нея децата му се преместиха в столицата и половината му приятели го зарязоха. Нищо добро не идваше от нейна страна, освен ядове и претенций. Преди петнайсетина години бе забременяла от него и бе родила дъщеря, която сама отглеждаше. Всъщност тя дори това не вършеше сама, защото мъжът и се грижеше повече от нея за детето. Той естествено и представа си нямаше за същността на „кукувичето”, което толкова обичаше. А то иначе бе добро и хубаво дете, съвсем различно от майка си. Може би това хлапе бе сантиментът, който още го задържаше при нея. Но така повече не биваше да продължава!
По правило винаги когато се скарваха за нещо, независимо кой бе виновен, накрая той се извиняваше. Ходеха в гората и на една красива поляна, правеха секс за помирение. Колкото повече я ненавиждаше, толкова по-убедително повтаряше, че я обича, докато сам не си повярваше накрая. След всичко това се чувстваше толкова скапан, като да бе носил камъни цял ден. Тя не бе някоя красавица, нито прекалено умна, но като вампир успяваше да се вмъкне в душата му и да пие, да пие...! Изпи му целият живец и накрая той естествено не издържа. Един ден, който впрочем бе и техен празник, защото точно на тая дата бе започнала връзката им преди много години, той каза неочаквано и за самият него:
- Срещнах друга жена. – Всъщност никаква жена не бе срещнал. Тя присви очи от изненадващият удар и внимателно го изгледа. Прецени, че дотам му е взела ума, че не е способен на подобно деяние и внимателно запита:
- Къде я срещна?
- В един сайт за запознанства.
- Нали в тия сайтове имаше само откачалки и лъжкини?
- Е, срещат се и изключения.
- И какво сега?
- Нищо. Ще се опитам да стабилизирам живота си. Не мога да стоя без жена цели седмици и като се срещнем, ти да се правиш на интересна, защото просто искам да правим любов. Тази жена е свястна и може да ми даде смисъл и спокойствие в дните напред. А и не мога да живея сам като бухал повече! Искам да опитам всичко отново!
- Обаче повече няма да ме видиш! Ясно ти е, нали! – Тя разчиташе на това, че той не би я заменил с никоя, защото вече бе минал 45 –та си година, бе станал доста плешив и отпуснат в шкембето. Едва ли хубава жена би се закачила за мизерник като него. Нямаше пари, колата му бе стара и вече не можеше като някога, да магьосва жените само с един поглед. Знаеше, че от години и е верен и по един неформален начин, просто и принадлежи. Можеше да си играе с него като котка с мишка. Студено процеди:
- Върни ме в града!
- Добре, но първо нека да се любим.
- Не мога да правя любов. Лекувам се в момента. – И двамата знаеха, че не се лекува, а просто си го връща, но той настоя:
- Добре, де! За последно да го направим!
- Не! Хайде тръгвай! – тя изтри стеклата се от окото и сълза, незнайно по каква магия изтръгната от ледената и душа, и горчиво се усмихна:
- Намери кога точно да ми го кажеш! Хубав подарък!
- Съжалявам! Знаеш, че държа всичко между нас да е ясно. Не бих си позволил да те лъжа, както някога лъгах жена си. Вече няма смисъл.
- Да, така е. Карай сега! – Той запали колата и се прибраха в града. Остави я там, където винаги я оставаше и потегли за своя град. Не можеше да повярва, че най-после е сторил невъзможното.
Минаха няколко седмици, преди да повярва в случилото се. Междувременно без особенна надежда, той наистина опитваше да се запознае с нормална жена, в сайтовете за запознанства. Един ден наистина уцели свястна жена. Не в сайт за запознанства, но в подобен. Срещна се с нея, видяха се и всичко тръгна някак неусетно хубаво. Чудото бе станало. Бе станал пророк на самият себе си. Животът изведнъж се върна в него, с всички забравени трепети и усещания. И когато преди два дни се върна в старият си град и случайно съзря жената, с която бе свързан толкова много години в особенни, неописуеми чувства, той спря несъзнателно и с мъка преглътна. Като сладка отрова бе чувството, което се разливаше по цялото му тяло. Жената която бе галил и целувал милион пъти, чието тяло познаваше повече от собственото си, и с която бе правил любов много повече, отколкото тя бе спала с мъжа си, сега се поклащаше по улицата като всяка друга от жените наоколо, и с нищо не го вълнуваше вече. Беше му безразлична и това му харесваше. Пъхна длани в джобовете на дънките си и усмихнат закрачи. Сега за пръв път разбра, какво значи да си свободен човек. Животът продължаваше, по-хубав от всякога.