Свечеряваше се. Сумракът придаваше на гората едно страховито усещане, но полюшкването на дърветата заедно с лекия шепот на вятъра действаха някак си успокояващо.
Една малка сламена къщичка привличаше внимание, тъй като бе единственото място откъдето се процеждаше светлина в мрака. Бях свикнал да ходя на тъмно, все пак това бе моята гора. Пазех я и се грижех за нея доколкото ми бе възможно и сега давах трета нощна смяна подред. На профсъюзите нямаше как да се оплача, защото в условията на финансова криза човек се справя както може..или в случая - вълк. Като отговорник за безопасността на гората бях длъжен да проверя всеки съмнителен сигнал затова се запътих към къщурката. Наближавайки я чух странна музика, от която ме заболя главата, но младите нямаха вкус към музиката и по това се ориентирах, че вътре явно имаше тийнейджърско парти. Обонянието ми също така долови и странен мирис във въздуха. Охо! Там някой пушеше марихуана! Вече бях длъжен да се намеся. Надникнах през прозореца на паянтовата къщурка и видях няколко арогантни субекта да се друсат в такт с музиката,. едното сякаш беше прасенце и да пушат трева, без да се съобразяват с факта, че в крайна сметка и аз душа нося. Леко подразнен от тази безотговорност реших да вляза в ролята си като тактично почуках на вратата с обяснението кой съм.
- Тръгвай си бе, тук си правим ергенско парти. Спящата Красавица се събуди и изпращаме Принца.
Замислих се - в крайна сметка не пречеха на никой - наоколо съседи нямаше. Обещаха да спазват благоприличие и аз обърнах гръб да си тръгвам. Обаче явно гората не бе съгласна с този факт и изневиделица излезе силен вятър, който разруши паянтовата постройка и сложи край на веселбата. Вдигнах рамене и тръгнах да си довърша обиколката все така изморен.
Не след дълго съзрях дървена къща, от която излизаше дим и отново обонянието ми надуши странна миризма. Охо! Тук някой вари ракия без да плаща акциз. Отново се промъкнах зад прозореца за да забележа учуден как второ прасенце в компанията на седем малки джуджета изсипваха кофи с джибри в един огромен казан и без да се съобразяват люскаха от топлия първак, който протичаше отдолу. Отново реших да се намеся, обяснявайки колко опасно е това за тях. Но нали ние, служителите на реда винаги оставяме неразбрани, пак бях наказан с безразличие. Отново вдигнах рамене и отново продължих по пътя си. След малко смяната ми приключваше и най - накрая щях да поспя. Отдолечавайки се до мен стигнаха викове " Пожар, пожар ". Младите никога не слушаха старите и ето - отново резултата бе налице.
Докато вървях по пътя си вниманието ми бе привлечено от солидна тухлена къща. Беше построена в район без регулация нямах спомени някой да е искал разрешение за строеж. Следователно бе незаконна постройка. Реших да проверя какво става и изненадата ми бе огромна, когато видях всички от предишните две къщи плюс още едно прасенце и седем козлета да си довършват купона заедно. Изненадан отворих уста и точно в този момент се показа и един тежко въоръжен мъж с пушка в ръка на сантиметри от мен...приличаше на ловец. Усещайки опастност за себе си обясних накратко какво видях и какво се бе случило досега. От къщата обаче излязоха прасенцата и ме обвиниха, че съм издухал първата къщичка и после запалил втората...Почнах да се оправдавам, но никой не ми повярва и отново разбрах колко е несправедлив светът. Ловецът влезе при веселяците, а аз се запътих смъртно уморен към вкъщи да си поспя...
За съжаление по пътя си срещнах Кевин Костнър...Кога ли един вълк е имал късмет....и започнаха едни танци.....