автор: gumbert

Бъдещето крадешком промъква се към нас
подобно на крадец.

А ние сбираме трохичките от слухове –
За какво мечтае кралицата-майка
Или пък тъпакът към кормилото посягащ.

Великите мъже накриво гледат миналото,
И колкото по-смътно то е, толкоз по-безгрижно, -
Все същите екзекуции, и същите миражи
И същото боричкане пред портите.

В страха си уповаваме се на това,
Което вече свърши се; и приближавайки
към своя край, се удряме в стената,
често тъй надупчена, подобно на решето, -

Кое пропуска тлъстата Алиса
В страната на чудесата, зад вехтите кулиси, -
До болка малко място таз страна заема
във нашата Вселена.





Грядущее крадется к нам, как тать.
Мы собираем слухи по крупице --
О чем мечтает королева-мать
Или к кормилу рвущийся тупица.

На прошлое великие мужи
Косятся, чем темней, тем беззаботней, --
Там те же казни, те же миражи
И та же потасовка в подворотне.

Мы в страхе опираемся на то,
Что кончилось; кончаясь, бьемся в стену,
Дырявую подчас, как решето, --

Что пропускает жирную Алису
В страну чудес, за ветхую кулису, --
До слез мало то место во вселенной.