автор: alias70

Забързан залеза се спъна на прага на нощта,
разля палитрата от цветове, наплеска синьото небе,
Усмихна се, за миг приседна и романтично ме погледна.
Прииска ми се да го задържа в ръце,
а той забули се със черно фередже.
Потънах в непрогледна тъмнина,
безвремие и самота.
Усетил моята любов – копнеж,
В луната бледа се огледа,
а аз... запалих свещ!