Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 395
ХуЛитери: 2
Всичко: 397

Онлайн сега:
:: rajsun
:: marisiema

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТъмно
раздел: Фантастика
автор: dara33

В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно изчезване на някой човек. Всеки пътник тръпнеше от страх преминавайки през тъмнината на града. Никой не знаеше къде се крие отговора на зачестилите нещастия в този град. Дори Бог бе забравил за хората от там.
Често в дневните кромоли между пийналите хора в кръчмата възникваше спор. Едни твърдяха, че злото е извън тях. Други твърдяха, че злото е в тях. Никой не подозираше колко прави бяха двете твърдения и всеки заставаше зад едно от двете. Преди настъпването на тъмнината всеки бързаше да се прибере, защото и най- пияния знаеше, че ако остане навън ще се случи нещо лошо. Тъмното препускаше към поредната си жертва. Всъщност жертвите бяха хора, които изчезваха по незнайни причини. Едни твърдяха, че демона на града ги отвлича. Втори, че върлува банда, която отвлича хора. Трети казваха, че НЛО слиза от небето и прибира закъснелите неудачници. Трупове не бяха намирани, но усещането за присъствие на нещо страшно там, не напускаше хората в този забравен от Бог град.
С настъпването на вечерта всеки се криеше по домовете си и тръпнеше от ужас и предчувствие за нещо страшно вън...
...
Ан беше на седемнадесет години. Изчезна след забава в нощния клуб на "Арни Блу". Не успя да се покрие между стените на своя дом и алчната паст на тъмното бе погълнало крехката й плът. Така казваха всички. Скръб забули родния й дом. Ан беше единствено дете на родителите си.
...
Дългия беше пиянде и тъга извираше от очите му. В очите на всички изглеждаше неудачник. Той гледаше на себе си, като на мъж с разбито сърце. Пиеше от желание да удави в алкохол болката по единствената си любов, която бе изчезнала незнайно къде...
Често сънуваше Ан.
...
На една от улиците имаше публичен дом. Къщата на "хиените" беше любимо убежище на закъснелите пътници. Единственото условие за търсещите подслон, беше да плащат добре на ненаситните жени там. Мадам Роуз беше изискана дама вече на възраст и не позволяваше на прошляци да върлуват в нейния дом. Всеки посетител беше добре дошъл, ако изглежда прилично и има пари в джоба. Нейните "хиенки" ги водеха до оргазъм бързо и после обираха париците от джобовете им. Роуз за никой не правеше изключение.
...
Господин Велър беше човек, който вдъхваше респект и винаги имаше пари. Обичаше да отсяда при мадам. Обожаваше Моли, едно от свежите създания в този бордей. Моли изпъкваше с чистия си поглед и сочни гърди, които го предизвикваха още щом я погледне. Винаги я любеше с настървение и цялата нощ му се виждаше един кратък миг, за да успее да разкрие огромната си страст към нея. Тя приличаше на ангел попаднал в ада. Велър отпиваше от младостта й. Тялото му я обладаваше ненаситно. Съзнанието му я обожаваше. Сърцето му изгаряше от любов. Той ставаше емоционално пристрастен към това момиче, но все не искаше да си го признае...
...
Мол не каза от къде е. Тя отиде в къщата на "хиените" и стана една от тях. Тялото й беше извор на желание и тя правеше секс с клиентите, защото имаше нужда от пари, но и също така й харесваше. От както Велър се появи почти никой друг не обладаваше нейното тяло. Тя му се подчиняваше, защото го харесваше и удоволствието от сношението с него винаги бе огромно и разливащо се по цялото й тяло. Пък и той плащаше добре. Тя свикна на ласките му. Обикна тялото му. Постепенно се влюби в този странен мъж, който в нейните обятия достигаше до зашеметяващи оргазми. Влюби се, като всичко в нея крещеше да спре безумното пораждащо се чувство в душата й. Тя знаеше, че в този дом влюбването е табу!
...
Анн...къде си?- крещеше жената.
После до сетивата й достигна смях. Нейното момиче прошепна:
-Мамоооо, тук е прекрасно. Остави ме.
После майката на изчезналото момиче се събуди и усети, че лицето й е мокро от сълзи.
-Марк, спиш ли? попита тя лежащия до нея мъж.
-Какво има Нел?
-Сънувах Ан. Искам при нея.
-Остави ме да спя. Уморен съм.
Той се обърна на другата страна.
Не чу стъпките й в ноща. Не чу шум от отваряще се врата. Нел изчезна по стъпките на Ан. Отиде в тъмното. Повярва на детето си...
Марк се събуди от студ. Одеалото му бе отметнато, а Нел я нямаше. Потърси я в кухнята. Не я откри. Нямаше я и в банята. После сънено наля кафето в чашата си и изведнъж остра мисъл разкъса съзанинето му. Спомни си думите на Нел през нощта...
-О, Нел...не! вик разцепи зараждащия се нов ден.
Чашата му с кафе падна на земята и се разчупи на хиляди парчета. После той се свлече до нея и заплака на глас, като малко дете.
Нел беше изчезнала.
...
-Хей, Дълъг добре ли си? питаше непознат глас.
Дългия погледна и видя жена. Жената не беше от най- младите, но имаше добър изглед. Русите й коси бяха прибрани на кок. Ухаеше на парфюм, а очите й бяха топли и загрижени. Напомни му Ан.
-Ти коя си? попита Дългия.
-Приятелка. Хайде да вървим заедно. Търся дъщеря си.
-Ние къде сме? учуди се той.
-В тъмното- отговори жената. Тъмното ни погълна.
Тръгнаха нанякъде. Единия имаше определена цел , другия вървеше уплашен от вероятността да остане отново сам и паднал в несвяст на земята.
-Ти откъде знаеш, че ми викат Дълъг? наруши мълчанието той.
-Видях, че не си от малките- после жената се усмихна.
Продължиха да вървят по пътека огрявана от странни светлини. Нито знаеха къде са, нито знаеха къде отиват. Хубавото беше, че не бяха сами.
...
-Мадам, господин Велър настоява да го приемете.
-Защо? протягайки се, като котка попита тя.
-Не ми каза, но доколкото разбирам е важно.
Тя наметна халата върху себе си и зачак господин Велър да влезе.
-Мадам? каза той.
-Кажете Велър. Какво искате?
-Искам Моли. Искам я завинаги.
Мадам се разсмя, като зловеща хиена...
Смехът й наруши настъпващата нощна тишина.
-Ти си луд! Моли е моя.
-Ние с Моли се обичаме и дойдох да ви кажа, че от утре тя няма да остане при вас.
-Не смяташ ли, че така обричаш Мол на опасност? попита зловещо мадам.
-Нас, не ни е страх от вас.
-Кое те кара да мислиш, че ще ти дам Моли без борба?
-Надявам се, че все пак сте жена и имате сърце.
-Отдавна загубих сърцето си. Преди много години. Дори не знам какво тупти в мен.
Очите на мадам се присвиха злобно и заопипваха алчно плътта на стоящия мъж.
-Всъщност, вие сте хубав мъж, ако тази нощ ме любите ще ви дам Моли.
Той гледаше с невярващи очи жената срещу себе си. Изпита желание да я удари. Подтисна импулса си на агресия и каза:
-Вие, сте стара жена. Можете да ми бъдете майка. Не мога да любя вашата плът при положение, че до преди малко съм любил жената, която обичам. Повръща ми се, като гледам опитите ви да изглеждате привлекателна, а всъщност приличате на самия дявол.
Мадам се разяри. За първи път някой отказваше да изпълни желанието й.
-Ти си обречен господинчо!
каза тя и повика охраната на дома.
После тихо се разпореди нещо и те се заеха да изпълнят нареждането й.
-Моли, казах й за нас.
Тя го погледна в очите.
-Тя ще ни убие. Знам това.
-Не, няма да посмее. Тук има хора.
-Не, тук са хиени и обречени. Чудно ми е, че оцеляхме толкова дълго тук скъпи.
После чуха стъпките на охраната. Запушиха устите им и безпощадно ги изхвърлиха в тъмното. Сълзите по лицето на хубавото момиче не трогнаха сърцата на палачите им. Те се озоваха в тъмното пуснати на произвола и ужасяващото зло, което дебнеше поредната си жертва.
Затичаха се, за да избягат. Усетиха хлад в косите си. Свиха в една от уличките и видяха, че са попданали в улица без изход. После видяха тъмнина...
Тъмното беше навсякъде.
Двете фигури потънаха в него.
...
Потъването им стана за секунди. За миг помислиха, че умират. После разбраха, че се преминали от някаква друга страна. Не разбираха какво става, но и нямаха желание да разбират. Стигаше им, че са двамата някъде без опасност за живота си и живота на детето, което очакваше Моли. Сякаш това беше нов шанс за неуспелите от преди това. Те тръгнаха нанякъде и сърцата им се изпълниха с нови надежди. Тук нямаше мадам и дом на "хиените". Просто тук имаше ново начало. Те вплетоха дланите си в едно и поеха по пътя отвеждащ някъде. В далечината мернаха силует на момиче.
-Виж това момиче там в далечината. Напомни ми Ан от съседната улица.
Моли говореше тихо, но той я чу и заклати глава в знак на съгласие.
Това момиче наистина странно напомняше Ан.
...
Нощта не винаги е най- страшното предизвикателство. Не винаги злото е онова, което непременно мислиш за зло. Понякога доброто е скрито в опаковката на силно горчив бонбон.
-Къде отиваме?- попита момичето.
-Далече от там от където идваме. Уморих се от болки.
...
Един мъж стягаше багажа си. Неговата Нел го призова в тъмното. Тя го викаше в сънищата му и го убеждаваше, че няма страшно, когато вярваш. Стенният часовник удари 12.01. ч. Той отвори външната врата и излезе в неизвестното. По- добре неизвестното пред очакващата го перспектива на самота и безнадежно очакване. Тръгна.
Тъмното го глътна, като гладен препечена филийка. Всичко си идваше на място.
Понякога тъмното, не е толкова тъмно колкото изглежда.
...
В сутрешния брой на вестника на заглавна страница се мъдреше новината:
Скандал в къщата на "хиените". Мадам твърди, че е невинна.
Момиче безследно изчезнало.
Тя предпочете смъртта- твърдят непотвърдени и анонимни източници.
Тъмното пое новите си жертви.
Мъж изчезна от дома си.
Имат ли връзка жертвите?
На този въпрос не можа да отговори и журналиста, който пое разследването.
Има неща, които остават забулени в тайна въпреки желанието на любопитковци, които се крият зад стените си.
...
Тъмното пазеше своята тайна.


Публикувано от Angela на 09.08.2004 @ 21:35:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.09.2021 год. / 08:36:53 часа

добави твой текст
"Тъмно" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тъмно
от LilPan (lilips@abv.bg) на 09.08.2004 @ 21:58:02
(Профил | Изпрати бележка)
Убийствено е!Много ми хареса!Това са от тези приказки,които завършват "зле"...тях обичам...но дано не се случва това в реалния живот...зловещо...страшно...
Чудесна си!


Re: Тъмно
от Dimi на 09.08.2004 @ 21:50:22
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Дари, хвърли ме в друг свят. За малко се откъснах от себе си. Разказът ти е интересен и жив. Поздрав!