автор: tomatroev

15

Сто пъти го питали: „Напсува ли, Любо, паметника?” и толкова пъти Любо отговарял: „Не съм го напсувал, другарю директор!”
„Как така не си, бе?! – намесил се накрая Боксоьра. - Ти качи ли се на постамента?”
„Качих се.”
„Доближи ли се до ухото на бюста?”
„Доближих се.”
„Е, и като се доближи, какво му прошепна?”
„Нищо...”
Паметникът на Георги Димитров бе до входа на училището. Боксьора, който бил тогава дежурен, направил хайка срещу пушачите. Издебнал ги в градинката до читалището. Всички побегнали и когато минали покрай паметника, на Любо му хрумнало да се пошегува, и им казал: „Я, чакайте малко!”, стъпил върху основата на паметника, доближил се до главата на Георги Димитров и му прошепнал нещо в ухото.
Другите взели да се смеят, някои се развикали: „Видяхте ли, бе, Любо напсува паметника!
Боксьора, който идвал след тях, чул това, хванал го, ударил му два шамара, извил му ръцете и го замъкнал при директора.
Директорът бе видял какво ли не. Прислужниците всеки ден докладваха за счупени шкафове, строшени брави, за нови надраскани нецензурни думи по масите и чиновете, учителката по литература се оплакваше, че учениците, вместо да слушат урока, рисуват по учебниците и за доказателство носеше да покаже как някой е обезобразил Елисавета Багряна като и е направил брада и мустаци, сложил шапка върху голата глава на Кирил Христов, че и дори много по-непристойни неща...
Спомни си за един друг случай от преди няколко години. На стената, точно срещу входа, има голямо пано с ликовете на двамата солунски братя в цял ръст: Методий е разгънал пергамент, на който се четат буквите на славяно-българската азбука, по-младия Константин-Кирил Философ държи в лявата си ръка книга и, устремен напред, е вдигнал високо другата, сякаш за благословия – и тъкмо между двата разтворени пръста на тази ръка някой да вземе да нарисува голяма пура, от която се вият облачета дим...
Но тук случаят бе малко по-друг, по-комплициран, ставаше, така да се каже, политически – и започнат ли да се правят изводи... Не се знаеше как ще погледнат на този инцидент по-нагоре. а това си бе само една глупава детинска постъпка, най-разумно бе тя да не се раздува и разпалеността и прекаленото усърдие на учителя по машиностроене само усложняваха нещата.
Той въздъхнал уморено:
- Добре... – направил дълга пауза и се изправил: - Слушай ме сега, Любомире! Положението е такова: ако отричаш, приемаме, че си го напсувал, а това означава автоматично изключване от гимназията. Разбираш ли за какво става въпрос? А ако си казал друго... е, пак ще има наказание... но и възможност да останеш. И така: качил си се на паметника, доближил си се до ухото на... до бюста... и – какво му каза?
Любо се позамислил, подсмръкнал, погледнал нагоре, после навел глава и се изчервил:
- Ами, казах му: „Ех, Гошо, Гошо!...”
Директорът и Боксьора се спогледали:
- Само това ли?
- Само това! – признал си чистосърдечно Любо – Да пукна, ако лъжа! На, честен кръст...
И тутакси разбрал, че пак е сгафил. Трябвало да каже, както бе общоприето: „Честна комсомолска!” или поне по-неутралното „Честна дума!”, а не...
Оттогава е Гошето. Висеше с намалено поведение и имаше зъб на Боксьора, защото го бе издал и изложил.
Те наистина причакваха учителя на същото място, вече трима-четирима човека. Техника изведнъж се отдръпна от тях и повече не се появи.
Веднъж, в тъмното, се случи Боксьор да е сам.
Когато го нападнаха, той сви юмруци пред лицето си и пристъпи към Митко Ненов и Гошето, които бяха пред него. Не знам дали е имал метален бокс в ръката си. Двамата не издържаха и позорно хукнаха да се спасяват. Учителят обаче бе по-бърз, настигна ги зад ъгъла и успя да хване единия. Мисля, че беше Гошето. Всичко стана съвсем не тъй, както го бяха замислили и отиваше към провал. „Кой си ти, бе! – кресна Боксьора и помъкна нещастната си жертва към стълбите, на светло.
И тук направи грешка. Забравил бе за другия. И когато се обърна и тръгна, Кафата го издебна в гръб. Видях как замахна и го удари с нещо по главата. Учителят се свлече на земята.
После дълго време се носеха тревожни слухове за бития учител. Ударът за малко да се окаже фатален. Боксьора стоя доста време в болница, а когато се оправи и той като другия учител преди него, повече не се върна в училище.
Изчезнаха за дълги години също така Митко Ненов, Кафата и Гошето.
Казваха, че не са в затвор, а в ТВУ,защото били непълнолетни. Имаше дело, Не знам Големия М да е бил е бил съден,той все така продължаваше да пуска музика, само дето престана да излиза навън и стоеше по цял ден горе в стаята си.
Затова пък заради него си изпати брат му. Изключиха и Малкия М от гимназията като „съучастник”. Когато станало сбиването, той бил там, скрит в храстите и гледал.
Мен никой не ме бе питал за нищо. И по-добре, защото щях да си мълча.

Следва продължение...