автор: ruslina

Търсиш ли ме?
Скрих се на небето.
Докато те гонех, се научих да летя.
Просто ей така - ми пораснаха крилете.
И сега те виждам -
прах и суета!

Помниш ли ме?
Аз съм кучето, което
чакаше под будния прозорец вън,
стъпките ти душеше, целуваше ръцете
и сънуваше
тревожния ти сън.

Намери ме!
Въпреки че тъй се случи -
докато се качваш,
аз пък полетях....
Може да поискам пак да стана куче...
Но тълпи от псета
лижат твоя праг!