автор: kasiana

Вали в душата дъх на мъж –
незнаен, невидян и немечтан…
Влетя той в нея изведнъж!
Кой ми изпрати този ураган?!

Х Х Х

Вятърът вей. И вали
ябълков цвят замечтан.
Хукнаха злите мъгли,
вдигнаха скръбен саван.

Нейде зад сто планини,
капнала в нечия длан,
моята младост трепти,
сбъднала капчица блян…

Х Х Х

По слънчев лъч душата ми лети…
А тялото, постигнало нирвана,
под твоя поглед пламенно трепти,
решено с теб навеки да остане.

06.04.2009 г.