автор: dist

Ще увехне красивото твое лице
с есента на годините.
А мъжете не ще те обичат,
те дори ще те мразят тогаз.

Всеки ден - паднал лист,
като есенен миг ще отмине,
ще измие в тревите
и следите от бурната страст.
Ще се чудиш защо се събарят
като замъци стари
твойте нежни,
но пясъчни и далеч отлетяли мечти...
Твойте чувства развлечени,
са до болка сърцето опарили
с хаос някакъв,
на безвъзвратно похабени дни...
А посока всред хаоса
ще потърсиш..
О,недей се съмнява!
Но ще разтворят ли с тебе
и новите чайки крила?
И всред трепети нови
и всред нежност и обич голяма
ще намериш ли своята първа мечта?
Не!Недей позволява на
моите строфи жестоки
да дълбаят и ровят във раната
вече зарастнала.
Посочи на сърцето си
нови посоки
и сама ще почувстваш,
че и себе си
вече надрастна...

.....
Обичай само сините очи!
Опивай се от новите парфюми!
Кога човек погази своите мечти,
той няма повче какво да губи....