автор: Vampire_Blood_Kiss

Всеки път,когато сърцето ми трепне за някой
си задавам въпроса дали няма да сгреша ако го последвам.Неискам да влагам чувства и да си давам напразни надежди.
Нямам сили да се хабя за някой безразличен към чувствата ми и пристрастен към плътта ми.
Незнам до кога ще се страхувам от себе си,от хората,от чувствата си.Незнам дали изобщо някога ще се престраша да се гмурна в дълбокото,без да ме е страх,че немога да плувам и най вероятно никой няма да ме спаси.
Страхувам се,че никой няма да забележи моята липса,гласа ми,дъха ми,топлината ми.
Страшно е да се страхуваш от себе си.
Неискам да ме е страх,но при всяко разочорование малко по малко губя вярата в хората и надеждата в доброто.
Как да си вдъхна увереност като нямам никой зад гърба си.Няма да има кой да ме хване ако залитна,ще падна.Страшно е да си сам,нямам вече и себе си.Изгубих се в онзи свят на тъмни сенки и страхове и се обезличих,като всички други.Изморих се от тази вътрешна война,да водя спорове със себе си и да не знам коя е по добра.Отвътре сякаш нещо ме изгаря и света става по студен за мен.До кога така ще бъда пленница на собствената си душа и няма да вкуся парченце и аз от сладоста на любовта?