автор: prrob

Изхвърлям всички спомени в морето –
във мидите да влязат и бисери да станат,
да спрат на рибите в хрилете
и там безкрайно дълго да останат.

Изхвърлих ги. Сега отново съм свободна.
Готова съм да си създавам други,
ала без тайни, без съдба лъжовна,
без Бах и без токати фуги.

Доволна и олекнала от тоз товар,
безстрашно се потапям във морето.
Но пали в мене нов пожар
по банския ми мидичка полепнала.

90те