автор: kasiana

По указание на Плири Кабака отлетя до Залата за съвещания и тихо кацна на един от первазите.

Момиченцето знаеше, че в такива случаи баща ù строго забранява присъствието на външни лица. Но любопитството на детето бе толкова голямо, че то реши да пристъпи бащината забрана. И все пак не можеше току-така да влети в Залата, затова каза на Кабака да я остави на перваза на големия прозорец, закрит наполовина с плътна завеса.
Под прозореца растеше огромно вековно дърво. Кабака кацна на един от клоните му и само след миг задряма от удоволствие. Тя не бе спала цяла нощ, погълната от несполучливите опити да хипнотизира приятелката си. Затова сънят бързо я грабна.
За разлика от нея, скрита зад завесата, Плири наостри слух да разбере какво става в залата.
Съвещанието бе в разгара си. В момента говореше татко Тим. Той обясняваше действието на телепортьорите, даваше указания в коя зона на Зевона трябва да стане телепортирането, каква трябва да бъде екипировката на всеки, който бе решил да поеме риска да отиде на тази тайнствена планета.
Плири придърпа завесата. В меките кресла съгледа петнадесетина мъже и жени. Всички бяха съсредоточени, сериозни. Стори ù се, че един от тях погледна към нея и тя побърза да се скрие зад завесата.
Ослуша се. Уточняваха часа на телепортирането. Решено бе то да стане на три етапа, като на всеки етап щяха да се телепортират по пет човека. Татко Тим предлагаше да бъде с първата група, но другите казаха, че той трябва да изчака телепортирането на първите и чак тогава да ги последва. Професорът не бе съгласен, защото смяташе, че правото да рискува пръв е негово. Предложиха това да се гласува и бащата на Плири бе принуден да приеме решението на мнозинството.
Момиченцето погледна часовника си. До телепортирането на първата група оставаха няколко часа. Тя се спусна по дебелия клон на дървото, който опираше до прозореца и тихо погали Кабака по отпуснатите от съня криле. Птицата се стресна и я погледна учудено.