автор: 6ureia

Добре дошъл човече в Бетоненият Храм;
тук съзидавам Аз, Аз ръкополагам;
приближи се до олтарът Ми - разголен, ням;
ела в изповедалнята Ми - ще те изповядам.

Ела при Мене сине, невернико ела,
инатът ти голям е, а волята нищожна!;
Ела, колиничи във Моите крака:
ухо ще бъда Аз за твойта реч безбожна!

Ела на сутринта след нощния гуляй,
когато си загърбил опразнените маси,
когато си преситен от женски урожай,
и страх и гнус изпитваш към радостни гримаси.

Ела в мига когато усетиш че си сам:
сред толкоз много хора-желан, ласкан, обичан;
Ела,ще те погаля със Свойта Божа длан,
и в подвиг ще въздигна греха ти неприличен...

Недей да се срамуваш - познаваш ме добре:
аз брат съм ти, приятел, съветник, съдник строг;
изгубиш ли се ти в Урбанистичното море,
ела веднага в храма на Бетоненият Бог!

Ще бъдеш посветен в Бетонният Канон;
наум слова ще шепнеш сред твърда арматура;
а Аз ще проповядвам от Своя сив амвон-
света ще заклеймявам от Свойта амбразура!

Недей да плачеш само: Аз глух съм за сълзи!
Циментът, сине Мой, е той хигроскопичен,
че смесен с течността от твоите очи
в бетон ще се превърне - сив, студен, статичен!

Бетонът ще залее нездравото ти тяло;
със писъци ще пееш ти свойта сетна песен;
с бетонът ще се слееш - ще станеш с него цяло;
във него ще пречистиш грехът си тъй телесен!

Бетонът ще се стегне-ще стане монолитен,
и твоята Голгота ще бъде в него, знам!;
Тогаз ще станеш бог: могъщ, велик, гранитен...
Ще станеш господар на Бетоненият Храм!

* * * * *
Добре дошъл, човече! Чуй месата похвална-
Аз тъй Съм сладкодумен на Себе Си пророк;
Бетонът е свещен! Бетонността - сакрална!
Във Храма на безбожния един Съм, сам Съм Бог!